Гръбначният стълб е стожерът на нашето тяло. Той определя нашата стойка, осанка, гъвкавостта и грацията на движенията. Но освен за външната визия, той е отговорен и за цялостното ни здраве.
Науката, която се занимава с лечението на гр. стълб и нервната система се нарича хиропрактика, (chiropractic – англоговорящите произнасят думата „кайропрактик”) идва от гръцки „χέρι – хери” – ръка, и „πρακτική – практика” (χειροπρακτική – хиропрактики). Тя е американска професия, основана през 1895 година от Даниел Дейвид Палмер, който пръв открива пряка връзка между много болести и различни дисфункции на гръбначния стълб.
Професионалистът в тази област д-р Питър Грегор нарича гръбнака компютърът на човешкото тяло и обяснява: “Ако един или повече прешлени не са на своето място, се нарушава биомеханиката на цялото тяло и е компрометирана функцията на нервната система”.
Най-рискови за гръбначния стълб са професиите, свързани с усядане пред компютрите, продължително шофиране и тежък физически труд.
Продължителното седене е една от основните причини за обезводняването на гръбначните амортисьори – междупрешленните дискове и за деформацията на гръбначния стълб. За сравнение: в седеж, прешлените и дисковете се натоварват 150%, а в изправено положение – 100%. Притискането на дисковете затруднява тяхното хранене, те изтъняват и губят гъвкавостта си. Тогава едно рязко движение или внезапно натоварване могат да провокират дискова херния предимно в поясната област, където натискът е най-голям.
Тъй като всеки сектор от гръбначния стълб отговаря за определени части от тялото, при навяхване или изкълчване на прешлени, възникват проблеми в различни органи и системи като главоболие, мигрена, световъртеж, болки в гърба и врата, отслабено зрение, предменструален синдром, дископатии, лумбаго, ишиас, нарушено кръвоснабдяване и дисфункция на сърце, черен дроб и др.
Здравето на гръбначния стълб се влияе и от състоянието на големите амортисьори – ставите на долните крайници – тазобедрени, коленни. Щадящата принудителна поза, която се заема при болков синдром в тези стави, променя стойката на тялото и също деформира гръбначния стълб.
Източната медицина свързва състоянието на ставите с протичането на жизнената енергия чи. Всяко изместване на ставните повърхности води до блокада на енергийния поток в тялото и болка. Твърде обезпокоителен е фактът, че на всеки 10 души, 8 страдат от болки в гърба.
Японският професор Кацудзо Ниши съветва: “Най-добрият начин да запазите навика за идеална стойка, е постоянно да коригирате възникващите нарушения в гръбначния стълб чрез спане на твърдо и равно легло”. Неговата Цялостна система за здраве включва уникалното упражнение „златна рибка“, с което при редовно практикуване се поддържа гъвкавостта на гръбначния стълб и се постига естествено наместване на прешлените.
Упражняващите хиропрактика и масажистите по косвен път установяват разместването на прешлените по спастичната и асиметрично напрегната мускулатура на гърба. За правилната позиция на прешлените и доброто хранене на костно-хрущялната тъкан на гръбначния стълб, най-голяма роля играят дълбоколежащите мускули. Затова етиологичното лечение в хиропрактиката и масажа включва мануални техники и похвати за наместване на прешлените и релаксиране на напрегнатата мускулатура.
Ежедневното практикуване на стречинг – разтягащи упражнения, отпуска мускулния спазъм и поддържа гъвкавостта на ставите. Флексспайн и Т-Тап гимнастиката възстановяват баланса между спастична и отслабнала мускулатура, което води до премахване на болките в гърба, кръста и врата.
Съществува и един по-нов метод за възстановяване и поддържане на гръбначния стълб чрез използване на руския апликатор-масажор „ПОМОГ” (А-М „ПОМОГ“). С този метод аз успешно работя вече две години. Снабдявам моите пациенти и близки с този масажор, обучавам ги правилно да го използват в домашни условия, за да се освободят от болките в гърба и да избегнат зависимостта от обезболяващи лекарства. Достатъчно е вечер да се полежи на него за 5-7 мин. на твърда и равна повърхност, за да се освободят психиката и дълбоколежащите мускули от напрежението на работния ден.
Стареенето на организма до голяма степен е свързано с измененията в гръбначния стълб, които сме допуснали да се случат. Затова ежедневната грижа за него ще ни осигури по-дълго пребиваване в зоната на младостта и дълголетието.
Д-р Весела Коевска