Има семейства, в които „по традиция“, едно и също заболяване се предава от поколение на поколение. Например: затлъстяване, жлъчно- или бъбречно-каменна болест, диабет, хипертония, язва на стомаха или дванадесетопръстника, псориазис, алергия, рак и други. Не са малко хората, които приемат наследството като неизбежна участ. Други се стремят да прекъснат този омагьосан кръг, търсейки първопричината за унаследяваната болест.
На ириса много точно се откриват наследствените предразположения в организма, предавани обикновено от майка на син и от баща на дъщеря, а понякога и през 1-2 поколения.
Всеки организъм има своите генетично слаби места, които като мишени са лесно атакувани от вредни навици и неправилен начин на живот. Колко неразумно би било за мен например да употребявам солена храна, при моята двустранно обременена с хипертония наследственост! Но ние хората разсъждаваме твърде различно.
Наскоро бях шокирана от нежеланието на пациент да промени порочния си начин на хранене, за да излекува стара язва на дванадесетопръстника. Той бе дошъл в кабинета по друг повод, знаеше за язвата, която открих на ириса и въпреки че била наследствена и всяка пролет и есен се обостряла, лекарственото лечение напълно го удовлетворяваше. Питам се докога !? Защото в неговия случай диетата е лечение №1. С лекарствата той подтиска стомашната киселинност и заглушава болката, но само до следващия рисков сезон. Каква е перспективата за неговото поколение? Утъпканият път на бащата и нов язваджия в семейството или трайна промяна на семейните навици и прекъсване на наследствената верига спрямо това заболяване. Изправен пред такава дилема всеки е свободен в своя избор.
При моите пациенти се боря този избор да бъде в положителна посока и да бъде навременен, защото не всяко унаследено предразположение прераства в болест и не болестите се унаследяват, а вредните семейни навици и неразумен начин на живот.
За щастие, оптимизмът в работата ми надделява, особено когато пациентите са деца, а техните родители активно ми сътрудничат в лечението и профилактичните мерки.
Такъв е случаят с десетгодишната Юлия, внучка на баба диабетичка, при която имаше наследствен знак за диабет в десния ирис. Майка й бе сериозно обезпокоена от нейното подчертано влечение към сладките храни.
При Юлия моето поведение бе изключително профилактично. Даване предимство на вегетарианското хранене, ограничаване на въглехидратните храни и рафинираната захар, повишена двигателна активност срещу натрупването на излишни килограми – един от рисковите фактори за диабет. Не по-малко необходимо е и стимулирането на положителна емоционална нагласа в семейството, за да се избегнат при детето чувства на угриженост, тревожност и безпокойство, които увреждат панкреаса.
Няма по-благоприятна възраст от детската за изграждане на здравословен стереотип на живот, съобразен с наследствено уязвимите места в организма. В това е смисълът и голямата сила на профилактичната медицина, която доказва на практика, че никой не е обречен на своята наследственост.
д-р Весела Коевска