Цветът на ириса не е само романтика, но и диагностичен белег
Според някои иридолози, дори съновиденията, тяхната продължителност и характерът на човек зависят от цвета на неговите ириси.
Още през 19-ти век, един от основателите на съвременната ирисова диагностика Лилиеквист посочва, че ирисът мени своя цвят при болести и интоксикации.
И действително, за поставяне на правилна диагноза по ириса на окото е необходимо да се познават не само графичните и структурни знаци на ириса, но и езика на неговите цветове. Цветът на ириса зависи от съдържанието на пигментни клетки /меланоцити/. При малко количество меланоцити очите са сиви или гълъбови, при умерено количество – кафяви, а при значително -тъмнокафяви или черни. Новородените, чиято структура на ириса е тънка и рехава, имат сивогълъбови очи.
До известна степен цветът на ириса се влияе от възрастта. Като причини за възрастовото потъмняване на очите някои иридолози считат интоксикации от различен характер, ваксинации, прекомерна употреба на лекарствени препарати, често боледуване. Изсветляването на ирисите у хора в напреднала възраст се дължи на дегенерация на задния пигментен лист на ириса и уплътняване на тъканите.
Тънкият слой от пигментни клетки у светлооките говори за слаба защитна функция по отношение на светлината. Хората с тъмни ириси имат по-силни светлинни филтри, способни да ги защитят от интензивно лъчение.
Екологичните данни потвърждават този факт, сочейки като доминиращ гълъбовия цвят на очите у живеещите на север, кафявия цвят- в средните ширини и черен – в екваториалните страни. У голяма част от жителите на Централна Африка дори се наблюдава допълнителен пигментен ореол около ириса. В крайния север ярката снежна покривка отразява падащата слънчева светлина до 95%, което обяснява естествената защита на местните жители, а именно тъмни очи, черни коси и мургава кожа.
Реактивността и жизненият тонус на всеки човек зависят от взаимодействието на индивидуалните светозащитни фактори /цвят на ириса и подвижност на зениците/ и климата. Ако има равновесие между тях, в организма се установява енергиен баланс и човек се чувства добре. При дисбаланс организмът реагира със спад на имунитета, психофизически дискомфорт и болести. Например, ако светлоок човек се премести от север на юг, може да усети повишена нервност, да прояви склонност към спазми и хипертония. Ако пък тъмноок отиде на север, той се чувства отпаднал, депресиран и е склонен към венозен застой и съдова тромбоза. За да се възстанови баланса светлооките на юг трябва обезателно да носят защитни очила, а тъмнооките на север да водят активен живот, да пребивават повече на въздух и да използват природни стимулатори на базата на жен шен, елеутерокок и др
Снижената светозащитна функция и понижената жизнеспособност на организма са особено присъщи на албиносите. Вродената липса на пигмента меланин ги прави от раждането им изключително възприемчиви към всякакви заболявания.
С възрастта, двата светлинни регулатора – цвят на ирисите и подвижност на зениците отслабват и човек по-трудно се адаптира към външните промени.
Още един интересен факт има отношение към цвета на ирисите. Контактните лещи създават много по-често неудобства на светлооките, поради 2 пъти по-високата чувствителност на тяхната роговица в сравнение с тази на кафявите очи и 4 пъти от роговицата на чернооките.
При глаукома (повишено вътреочно налягане), за постигане лечебен ефект у тъмнооките е необходима по-висока лекарствена доза, отколкото у светлооките.
У някои хора се наблюдава интересното и рядко явление хетерохромия, т.е. различна окраска на дясното и лявото око. Това се отразява в различна реактивност на дясната и лявата половина на тялото. Хетерохромията може да бъде вродена и придобита. Първата е признак на епилепсия и други наследствени заболявания, а втората може да настъпи след фрактура на гръбначния стълб, черепно-мозъчна травма или следствие на локална инфекция на окото.
Понякога се наблюдават тъй наречените полихромни ириси, когато цял един сектор от ириса е тъмно оцветен, а останалата част е светла. Тъмният сектор говори за обменни нарушения в органите, които се проектират в него.
Всяко просветляване на ириса под действие на природолечение е белег за настъпили положителни промени в организма, включително детоксикация.
Ирисовата диагностика дава навременна информация за унаследени и развиващи се изменения в организма, които не са дали още клинична изява. При хора, работещи и жевеещи във вредна среда отразява с голяма точност токсично натоварените органи и системи.
По този начин ирисовата диагностика дава изключителен шанс на профилактичната медицина за опазване и укрепване на човешкото здраве.
И нека си напомним древната мъдрост, че профилактиката е най-доброто лечение.