Какво е за мен есента като жена и като лекар?
За мен есента е изключително красив сезон с ярко-пъстро наситената обагреност на природата. А тя, преди да заспи зимния си сън, сякаш иска да покаже цялото си великолепие и да ни обсипе със земните си дарове.
Но ако се абстрахирам от този неин поетичен заряд смятам, че есента като преходен сезон има своите неблагоприятни – от гледна точка на човешкото здраве – особености: зачестяват резките промени в атмосферните условия, увеличават се облачните и валежни дни, нарастват амплитудите между дневните и нощни температури, свързани с отслабване на слънцегреенето и скъсяването на деня. А настъпването на студеното време провокира периферен съдов спазъм и – атакувайки имунната защита на организма – предразполага към простудни и вирусни заболявания, включително към грипния вирус с неговото многообразие от щамове.
Към изброените негативни фактори бих прибавила и емоцията на сезона – подценявана, но въздействаща на самочувствието. “Тъгата е есенно чувство…” – така започва стихотворение на моя колежка – лекар и поет. И действително, с настъпването на есента у много хора започва да се прокрадва чувството на тъга, изпада се в депресивни настроения, които влияят негативно на жизнената енергия и работоспособността. А според Източната медицина, различните човешки емоции влияят енергийно на конкретни органи в тялото и определят до голяма степен тяхното здравословно състояние.
Ще си позволя да добавя и още един фактор, привнесен условно в живота ни (у нас от 1979 г.) – смяната на часовото време всяка есен и пролет. Съществуват достатъчно научни доказателства за неблагоприятното влияние на тази смяна върху биологичния часовник и здравето на хората, особено на децата и психично болните. Дано дебатите в Европейския парламент по този въпрос доведат до решение, тази практика да бъде преустановена.
Какво е необходимо да се предприеме, за да се предпазим от неблагоприятните фактори на сезона?
За мен като лекар, профилактиката винаги е била първата и най-важна мярка в грижата за здравето.
Всичко казано по-горе, налага още в началото на есенния сезон всеки, познавайки своя организъм и имайки опита от предишни години, да предприеме адекватни профилактични мерки за укрепване на своя имунитет и подготвен да посрещне предизвикателствата на зимата.
Консултациите с личния лекар, който познава здравословния статус на всеки пациент, ще помогнат да се започне най-подходящата индивидуална имунопрофилактика за сезона. Такива консултации са особено необходими при възрастни пациенти с хронични заболявания и при често боледуващите деца.
По мои наблюдения, хората с по-сериозни и хронични заболявания по собствено желание, всяка година в този сезон прибягват до профилактика с противогрипна ваксина. Тя създава специфична устойчивост на организма срещу определени щамове грипни вируси, което не изключва прилагането и на естествената природна профилактика.
Студът като съдосвиващ фактор, представлява риск за сърдечно болните. На тях препоръчвам да поддържат топлинен комфорт в дома си, а навън да бъдат подходящо топло облечени, с шал пред устата и носа, особено във ветровито време.
Профилактичните мерки при страдащи от хронични трахеобронхити, емфизем, астма, трябва да започнат още в края на лятото и да продължат през целия есенно-зимен сезон. Моят съвет е за превенция да се предпочитат естествените природни средства от домашната аптека, събрани от богатата ни българска природа – пчелни продукти, билкови сгряващи и откашлящи чайове, витаминозни чайове от горски плодове, билкови инхалации и др. Те укрепват здравето и засилват неспецифичния имунитет на пациентите, правят ги по-устойчиви на всякакви потенциални болестотворни агенти като вируси, бактерии, токсини. За укрепване на дихателните органи препоръчвам също активно спортуване, туризъм и дихателни техники, които задълбочават дишането, ускоряват кръвообръщението и пречистват както физическото тяло, така и психиката.
Носовото дишане е важно условие за здрави дихателни пътища. Преминавайки през носните ходове въздухът се затопля и пречиства, което предпазва белия дроб от преохлаждане и от проникването на прахови частици. Нормалната проходимост на носа осигурява и най-добро насищане на мозъка с кислород. Затова запушеният нос, в следствие ринити и риносинуити, трябва да се лекува навреме, за да се избегне хронифициране.
Болестотворните фактори на есента – студената влага навън и прекалената сухота на въздуха в затворените помещения в дома и на работното място – увреждат белите дробове и ги правят по-податливи на простуди и вирусни заболявания. А според сезонните биоритми, през есента този орган е в най-голям енергиен спад, затова е най-уязвим и се нуждае от профилактични грижи. Самото студено и влажно време стимулира производството на слуз в организма – отделяне на секрети от носа и от дихателните пътища. Затова препоръката ми е, през есенно-зимния сезон да се избягва приемът на слузообразуващи храни – тестени, захарни изделия и млечни продукти – особено от краве мляко. Бих посъветвала също хората, които са по-чувствителни на студ, да се движат и спортуват повече, както и да консумират само топла храна и напитки, а в суровите салати да добавят нещо лютиво, например джинджифил, тъй като лютото сгрява и чисти дихателната система от слузта.
Обръщам внимание и на взаимовръзката бял дроб – дебело черво. Според източната меридианна система това са двойка меридиани, тясно свързани функционално и в този смисъл дейността на дебелото черво влияе директно на дихателната система. Затова при започващо респираторно заболяване препоръчвам още в самото начало да се вземе слабително средство, а за укрепване на белия дроб и дебелото черво, в менюто да се включва по-често ориз.
Има ли място закаляването в студения сезон и във всяка възраст?
Закалителни процедури трябва да се практикуват през всички сезони на годината. Те са необходими и изключително важни за укрепване на здравето и засилване на неспецифичния имунитет на организма. При есенно-зимни условия на закрито бих препоръчала редовния сух четков масаж на тялото или влажното му сутрешно обтриване, последвано от фрикция със суха хавлиена кърпа, плуването както и посещения на сауна, на солна стая и ползването на професионален масаж.
Родителите на често боледуващи от респираторни инфекции деца бих посъветвала да въведат за тях специален режим и комплексни грижи за укрепване на имунитета – спорт, подходяща храна, достатъчно сън, положителни емоции, природна профилактика, като за закаляването им да използват предимствата на естествените природни дадености през всеки сезон – слънце, планински и морски въздух, морска и речна вода.
Как да елиминираме тъгата и депресията, навявани от сезона?
Навсякъде по света през есента се открива новият сезон за културни изяви – отново отварят вратите си театри, концертни, изложбени и спортни зали. Добре е хората да търсят по-често за себе си и за децата си общуване с културни ценности, с по-жизнерадостна среда и разтоварващи занимания. С оглед превенцията на сезонните депресии бих препоръчала и още нещо – просто, но ефикасно – да се увеличат луксовете светлина в домовете и на работното място. По-яркото осветление не само ще компенсира по-оскъдната слънчева светлина, но със сигурност ще прогонва „облачното“ настроение, ще създава чувството за топлина, уют и комфорт през очакващите ни мрачни есенни и зимни дни.
Д-р Весела Коевска
холистичен лекар с частна практика